РЕЗОЛЮЦИЯ № 3
Законодателно уреждане на колективно договаряне за държавната администрация в общ закон

Правото на колективно договаряне е основно международно признато право на работещите, наложило се от десетилетия синдикално право, в съответствие с чл. 28 т. 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права.

Нормативната уредба на колективното договаряне е различна за работещите в държавната администрация в зависимост от вида правоотношение (служебно, трудово, по специален закон) и системата на държавното управление.

В различните закони се урежда правото на договаряне по различен начин и не се основава на общи принципи и правила.

Голямото различие във възможността за договаряне, обхват (предмет) на договаряне, страни, представителство е необосновано, някъде противоречиво и непочиващо на правна логика, в някои случаи водещо до сериозно противопоставяне на интереси, породени от съответните законови разпоредби.

С изменение и допълнение на ЗДСл от юли 2016 г. се допусна формално и индиректно колективно договаряне за държавните служители. Със споразумение между Министерски съвет и синдикатите  се определя „структурата, обхвата и формата на сътрудничеството”, като в шестмесечен срок с наредба се регламентира процедурата по сключването на споразумението. Такава Наредба не е приета.

Допълнението в ЗДСл от 2016 г. е поредното нарушаване на международни документи и представлява „привидно изпълнение”, за да не търпи изпълнителната власт съответната санкция от Съвета на Европа във връзка с жалбата на КНСБ, КТ „Подкрепа” и Европейската конфедерация, относно неспазване на чл. 6 ал. 4 от Европейската социална харта  (ревизирана) и последващото решение на Европейския комитет за социални права от 16.10.2006 г. Така също нарушение на чл. 3 ал. 1 от Закона за нормативните актове е факта, че с изменение и допълнение на ЗДСл се прехвърля на Министерския съвет първичното уреждане на обществени отношения, които са предмет на трайно уреждане със закон.

Неприемливо е със закон да се дава изключителна власт на всяко правителство за промяна на рамката, обхвата, нивата на сътрудничество и договаряне. Това е в разрез със заложения принцип на стабилност на правоотношенията на държавните служители.

Същинско договаряне за държавните служители не се допуска в ЗДСл, което създава проблеми в социалното сътрудничество.

Съществени проблеми в договарянето имат и работещите по трудови правоотношения в държавната администрация, защото правното положение, правата и интересите на тази категория служители се различават от тези на работещите в другите сектори на държавата. Прилага се Кодекса на труда, чийто разпоредби в някои случаи са неприложими или трудно приложими.

Делегатите на VII-я Конгрес на ФНСДУО след като отчитат задълбочаващите се проблеми с правото на договаряне за различните категории служители в държавната администрация настояват за спешно законодателно уреждане на колективното договаряне за работещите  в държавното управление, обусловено от правила почиващи на общи принципи, независимо от категорията служители, вида  правоотношение и сектора на държавно управление.